Историята на долното бельо, такова каквото го познаваме, започва в средата на 18 век, за което трябва да благодарим и на предприятие като FELINA с неийното над 120 годишно присъствие на пазара.

Жените между 1810 и 1870 е трябвало да боравят с понятия като корсет, кринолин и турнел. Модно ориентирата жена се е показвала с много тънки талии, постигани тогава чрез корсажи и метални корсети. Около 1870 се опитват с изкуствено надутите назад силуети, кошницообразните турнели да създадат еротично „подправено дупе”.

Последната трета от изминалия век вняса още по-голям лукс в бельото. Фин холандски лен или батист, бродерии и дантели, сърцеобразни деклотета или плетива на една кука. Фантазията няма граници. Шиенето на бельо става изкуство.

Корсетът, който до сега е служил за оформяне на фигурата, получава допълнителен моден акцент чрез така наречените „ластични ленти за чорапи”, които днес са известни като „жартиери”.

Типичният силует от 1900г. показва жената без корем-още по-точно с вдлъбнат корем, откроени гърди и изпъкнало дупе. От 1910г. се оформя долната част на тялото в права линия.

Една разходка през историята на индустрилизацията ни показва, че до 40-те години на 19 век, скроените корсети са се шиели на ръка от техните кроячи. След това се появява серийното производство, където корсетите са се тъкали на ръчни тъкачни машини. Шевната машина става известна в Германия от 1850г.

Французите първи започнали серийно производство на корсети. Малко по-късно, около средата на 19 век се появяват първите корсетни фабрики в Германия. Към тях принадлежи и една фирма в Бад Рапенау, основана през 1885г. и по-късно известна под името FELINA.

Предшественик на сутиена е френският модел „Callimaste” – изработен от еластични ленти – носен под корсета.

През Първата световна война се появява напълно нов дамски силует – обусловен от налагащата се самостоятелност и ангажираност на жената. Появява се младежка линия в облеклото. “Панталоните” стават актуални. Гърдите изчезват под първите „сутиени”. Корсетът е частично заменен от „колан с жартиери”.

През 20-те години се налага в Америка жената-вамп, по-пропорционална, но тясна в ханша. Основа за изработката на бельо станали нови, закръглени и подчертаващи бюста сутиени, еластичният колан с жартиери и поддържащият фигурата корсет. Незаменим бил ластичния колан, който до откриването на чорапогащите, служел и за закачване на жартиерите.

Втората световна война донесла недоимък и изобретателски дух. На немския пазар се появяват чуждестранните влакна като найлон и перлон. Основа в обличането става „колана с жартиери” и „сутиена”.

Началото на 60-те години бельо индустрията в Западна Германия е в подем. В нея са ангажирани 25 000 души – от тях 2 000 при FELINA. Чудо влакното ликра, първите чоропогащи и мини полите се появяват в модния бранш.

Времето, когата жената е предпочитала да не познава бельото и го е купувала със срам, отминава. През изминалите десет години се развива бельото като моден артикул. Това се дължи от една страна на осъзнатото време и от друга на увеличаващото се самочувствие на жената.

Към това допринасят и появата на тясно скроените кройки и дълбоките деколтета. Жените с големи бюстове вече не се срамуват. Успоредно с модните аспекти – от спотни към сложно декорирани модели – клиентките ценят добре стоящия сутиен. Разбира се, визията на бельото не трябва да е старомодна.

Точно жените с големи бюстове са най-добре информирани относно модата и държат сутиените да са удобни при носене, модни и с добро качество. Бельото не трябва да притиска, а да създава комфорт при носене.

Източници:
"Към историята на долното бельо 1700-1960", Алмут Юнкер, Ева Щиле, Исторически музей Франкфурт на Майн
"Бельо, мода, пазар и маркетинг", Фелицитас Бахман, Криста Мадейка, Мехтилд Майер-Шнайдевинд, Издателство "Дойче Фахферлаг”